Виртуална библиотека 'Иван Шишманов' - Каталог
| Акаунт: потребителска парола: | Вход | или се регистрирайте | |
Блага Димитрова
(1922 - 2003)
Блага Димитрова е родена в Бяла Слатина, Врачанско. Завършва класическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1945). В Литературния институт „М. Горки” в Москва защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия” (1951). Заела открито позицията на дисидент, през 1988 г. тя участва в учредяването на Обществения комитет за екологична защита на град Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството през ноември. Вицепрезидент на Република България (1992-1993).
Блага Димитрова публикува лирика през целия си живот и е автор на множество стихосбирки, които й създават широка популярност и утвърждават образа на жена творец и интелектуалец: „Светът в шепа. Стихотворения” (1962), „Обратно време. Стихове” (1965), „Осъдени на любов. Стихове” (1967), „Как. Стихотворения” (1974), „Гонг. Избрана поезия” (1976), „Пространства. Стихотворения” (1980), „Лабиринт. Стихотворения” (1987), „Между. Стихотворения” (1990), „Нощен дневник. Стихотворения”(1992), „Времена” (2000) и др. Произведенията „Пътуване към себе си. Роман” (1965), „Отклонение. Роман” (1967), „Страшния съд. Роман – пътепис” (1968), „Лавина. Роман” (1971) утвърждават в българската литература нова романова форма на синкретизъм между епично и лирично, есеистика и публицистика, психологизъм и открита политическа сатира. Романът „Лице” (1981) е конфискуван и забранен. Бл. Димитрова е автор на пиеси (Д-р Фаустина", 1972; „Нечакана среща”, 1974; „Богомилката”, 1989), на есета („Предизвикателства”, 1991; „Отсам и отвъд”, 1992), а съвместно с Й. Василев издава „Младостта на Багряна и нейните спътници” (1975), „Дни черни и бели. Ел. Багряна – наблюдения и разговори” (1975). Превежда полски, руски, скандинавски автори. Съвместно с Ал. Милев превежда „Илиада” на Омир (1969).
Блага Димитрова получава множество български и международни награди, включително орден „Стара планина“ – първа степен. Има награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Тя е „кавалер” на френския „Национален орден за заслуги” (1992) и е носител на Национална награда „Христо Г.Данов” за цялостен принос (1999).
Блага Димитрова публикува лирика през целия си живот и е автор на множество стихосбирки, които й създават широка популярност и утвърждават образа на жена творец и интелектуалец: „Светът в шепа. Стихотворения” (1962), „Обратно време. Стихове” (1965), „Осъдени на любов. Стихове” (1967), „Как. Стихотворения” (1974), „Гонг. Избрана поезия” (1976), „Пространства. Стихотворения” (1980), „Лабиринт. Стихотворения” (1987), „Между. Стихотворения” (1990), „Нощен дневник. Стихотворения”(1992), „Времена” (2000) и др. Произведенията „Пътуване към себе си. Роман” (1965), „Отклонение. Роман” (1967), „Страшния съд. Роман – пътепис” (1968), „Лавина. Роман” (1971) утвърждават в българската литература нова романова форма на синкретизъм между епично и лирично, есеистика и публицистика, психологизъм и открита политическа сатира. Романът „Лице” (1981) е конфискуван и забранен. Бл. Димитрова е автор на пиеси (Д-р Фаустина", 1972; „Нечакана среща”, 1974; „Богомилката”, 1989), на есета („Предизвикателства”, 1991; „Отсам и отвъд”, 1992), а съвместно с Й. Василев издава „Младостта на Багряна и нейните спътници” (1975), „Дни черни и бели. Ел. Багряна – наблюдения и разговори” (1975). Превежда полски, руски, скандинавски автори. Съвместно с Ал. Милев превежда „Илиада” на Омир (1969).
Блага Димитрова получава множество български и международни награди, включително орден „Стара планина“ – първа степен. Има награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Тя е „кавалер” на френския „Национален орден за заслуги” (1992) и е носител на Национална награда „Христо Г.Данов” за цялостен принос (1999).
