Акаунт: потребителска парола: | Вход | или се регистрирайте |
Димчо Дебелянов
(1887 - 1916)
Димчо Дебелянов е роден в Копривщица. Учи в Пловдивската мъжка гимназия, а след това в Юридическия и Историко-филологическия факултети на Софийския университет. Мобилизиран е по времето на Балканската война, от септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт. Пада убит в сражение край Демир Хисар на 2.X.1916г.
Първите печатани стихотворения на Дебелянов (1906) носят силни следи от влиянието на Пенчо Славейков. 1910 г.е повратна за поета (тогава двамата с Димитър Подвързачов издават „Българска антология”). Дебелянов и Подвързачов са в центъра на литературен кръг „Звено”, който през 1914 г. издава краткотрайното, но значимо списание „Звено”. В средата на „Звено” формират своя художествен хоризонт творци като Николай Райнов, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов, Людмил Стоянов, Гео Милев и др. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в книгата „Стихотворения” (1920). Сред най-известните му творби, включени в нея, са: „Черна песен”, “Nevermore”, „В тъмница”, „Спи градът”, „Пловдив”; военните му стихотворения; елегиите „Да се завърнеш в бащината къща”, „Аз искам да те помня все така”, „Помниш ли, помниш ли тихия двор”, „Под сурдинка”, поемата „Легенда за разблудната царкиня”, сонета „Пловдив”. Дебелянов е автор също и на хумористични творби, на проза, на рецензии. Изявява се и като преводач.
Димчо Дебелянов създава шедьоври на българския поетически елегизъм. Военната му лирика предопределя редица от естетическите избори на българската следвоенна поезия („предметност”, конкретност, опростяване на изказа).
Първите печатани стихотворения на Дебелянов (1906) носят силни следи от влиянието на Пенчо Славейков. 1910 г.е повратна за поета (тогава двамата с Димитър Подвързачов издават „Българска антология”). Дебелянов и Подвързачов са в центъра на литературен кръг „Звено”, който през 1914 г. издава краткотрайното, но значимо списание „Звено”. В средата на „Звено” формират своя художествен хоризонт творци като Николай Райнов, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов, Людмил Стоянов, Гео Милев и др. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в книгата „Стихотворения” (1920). Сред най-известните му творби, включени в нея, са: „Черна песен”, “Nevermore”, „В тъмница”, „Спи градът”, „Пловдив”; военните му стихотворения; елегиите „Да се завърнеш в бащината къща”, „Аз искам да те помня все така”, „Помниш ли, помниш ли тихия двор”, „Под сурдинка”, поемата „Легенда за разблудната царкиня”, сонета „Пловдив”. Дебелянов е автор също и на хумористични творби, на проза, на рецензии. Изявява се и като преводач.
Димчо Дебелянов създава шедьоври на българския поетически елегизъм. Военната му лирика предопределя редица от естетическите избори на българската следвоенна поезия („предметност”, конкретност, опростяване на изказа).
Контекстно търсене:
Всички изписвания; Debeljanoff, Dimtscho ; Debelianov, Dimčo ; Debeljanov, Dimčo ; Debeljanov, Dimco; Debelyanov, Dimcho; Debelyanov, Dimco; Дебелянов, Димчо; Debeljanow, Dimtscho