(1909 - 1942)

Никола Вапцаров е роден в Банско. Баща му, Йонко Вапцаров, е виден македонски комита, в дома му са гостували трима монарси и видни интелектуалци като П.К. Яворов, Елисавета Багряна, Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. Никола Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932). Работи в Бараково и Кочериново като огняр и като механик.След авария във фабриката през 1936 г. е уволнен и се премества в София. Печата първото си стихотворение през 1926 г. във в-к „Борба”. В периода 1936-38 г. публикува множество стихотворения в различни вестници, а 1940 г. е издадена стихосбирката му „Моторни песни“. Арестуван през март 1942 г. за антифашистка дейност, той е осъден на смърт и на 23 юли същата година е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

През 1953 г. по време на Втория конгрес на Световния съвет на мира във Варшава на Никола Вапцаров е връчена посмъртно Почетната международна награда на мира, утвърдена през 1949 г.на конгресите на Световния съвет на мира в Прага и Париж – почетният знак и грамотата са връчени на майка му, Елена Вапцарова.

Поезията на Вапцаров дава нов статут на поетическото слово; в стиховете му съжителстват „романтиката на моторите“ и битово-ежедневното, политическият ангажимент и универсалисткият хуманизъм, общочовешкото и национално специфичното.

Контекстно търсене: