(1882 - 1945)

Теодор Траянов е роден в гр. Пазарджик. Завършва гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901–1908; архитектура). Участва като доброволец в Балканската и в Меджусъюзническата война (1912, 1913). Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914–1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1923 г. се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926–1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София.

За пръв път печата стихове през 1899 г; сътрудничи на ред периодични издания; участва в литературни сборници и антологии („Българска антология“, 1910; „Поетична година“, 1915; „Най-отбрани песни“, 1917; „Млада България“, 1922; „Одрин“, 1923; „Лорд Байрон“, 1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“ (1922-1931).

Теодор Траянов е автор на книгите „Regina mortuа” (1909), „Химни и балади” (1912), „Български балади” (1921), „Песен на песните” (1923), „Романтични песни” (1926), „Освободеният човек” (1929), „Пантеон” (1934).

Мнозина смятат, че стихотворението му „Нов ден” е първото символистично произведение в българската литература. В нейните рамки Траянов остава най-последователният представител на символизма.

Контекстно търсене: