(1907 - 1979)

Емилиян Станев (Никола Стоянов Станев) е роден в гр. Велико Търново. В началото на 20-те години семейството му се премества в гр. Елена. Завършва гимназия във Враца. Учил е живопис в София, както и финанси и търговия (Свободен университет, отново София). През 1932-1944 е чиновник в Софийската община, през 1945 г. – управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). От 1931 г. нататък сътрудничи на множество списания: „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др.

Творчеството му включва анималистична проза, разкази, изследващи социални и нравствени проблеми, исторически романи и повести. Сред най-известните му книги са „Примамливи блясъци“ (1938), „Сами“ (1940), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948), „Крадецът на праскови“ (1948), „Иван Кондарев“ (1958-1964; романът интерпретира събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.), „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и др. Автор е също на книги за деца и юноши: „През води и гори“, 1943; „Лакомото мече“ 1944; „Повест за една гора“, 1948; „Когато скрежът се топи“, 1950; „Чернишка“, 1950, и др. Централни за творчеството на Ем. Станев са философски теми като: човек и природа, индивид – социум – власт, личностна и колективна история и др.

Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ (1975).

По негови произведения са създадени филми, които днес са част от българската кинокласика („Крадецът на праскови”, 1964, реж. Въло Радев; „Иван Кондарев”, 1974, реж. Никола Корабов; „Търновската царица”, 1981, реж. Янко Янков).

Контекстно търсене: