Акаунт: потребителска парола: | Вход | или се регистрирайте |
Валери Петров
(1920 - )
Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е роден в София. Завършва Италианския лицей в родния си град и медицина в Софийския университет. Работи в Радио „София“; участва в Отечествената война като военен писател (в. „Фронтовак“). След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на в. „Стършел“ (1945-1962). В българската легация в Рим е аташе по печата и културата (1947-1950). Бил е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“, народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
За първи път печата стихове през 1936 г. Особено известни са поемите му, писани през 40-те, „Палечко”, „Ювенес дум сумус”, „Тавански спомен”, „Край синьото море”. Освен книги с лирика и с лироепика издава и пътеписи („Книга за Китай”, 1958, „Африкански бележник”, 1965), както и – от 60-те насетне – редица пиеси („Когато розите танцуват“, „Импровизация“ – в съавторство с Радой Ралин, „Сън“, „В лунната стая“, „Бяла приказка“, „Меко казано“, „Пук“, „Честна мускетарска“, „Театър, любов моя“). Превежда комедиите, трагедиите и сонетите на Шекспир, „Фауст“ на Гьоте, творби на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков, Сор Хуана Инес де ла Крус. Сценарист е на игрални филми („Точка първа“, 1956; „На малкия остров“, 1958; „Първи урок“, 1960; „Слънцето и сянката“, 1962; „Васката“, 1965; „Рицар без броня“, 1966; „Един снимачен ден“, 1969; „Откъде се знаем?“, 1975; „С любов и нежност“, 1978; „Йо-хо-хо“, 1981; „Разходки с ангела“, 1990; „Театър, любов моя“, 1994; „Всичко от нула“, 1996). Сценарист е също на анимационни филми, както и на киноновели.
Носител е на Димитровска награда за поемата „В меката есен“ (1960), орден „Стара планина“ I-степен (2000), Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване (2004), Голяма литературна награда на СУ (2005), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество (2006), Награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007), Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН (2011), Награда за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. - за принос към българската култура и разбирателството между нациите (2013).
За първи път печата стихове през 1936 г. Особено известни са поемите му, писани през 40-те, „Палечко”, „Ювенес дум сумус”, „Тавански спомен”, „Край синьото море”. Освен книги с лирика и с лироепика издава и пътеписи („Книга за Китай”, 1958, „Африкански бележник”, 1965), както и – от 60-те насетне – редица пиеси („Когато розите танцуват“, „Импровизация“ – в съавторство с Радой Ралин, „Сън“, „В лунната стая“, „Бяла приказка“, „Меко казано“, „Пук“, „Честна мускетарска“, „Театър, любов моя“). Превежда комедиите, трагедиите и сонетите на Шекспир, „Фауст“ на Гьоте, творби на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков, Сор Хуана Инес де ла Крус. Сценарист е на игрални филми („Точка първа“, 1956; „На малкия остров“, 1958; „Първи урок“, 1960; „Слънцето и сянката“, 1962; „Васката“, 1965; „Рицар без броня“, 1966; „Един снимачен ден“, 1969; „Откъде се знаем?“, 1975; „С любов и нежност“, 1978; „Йо-хо-хо“, 1981; „Разходки с ангела“, 1990; „Театър, любов моя“, 1994; „Всичко от нула“, 1996). Сценарист е също на анимационни филми, както и на киноновели.
Носител е на Димитровска награда за поемата „В меката есен“ (1960), орден „Стара планина“ I-степен (2000), Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване (2004), Голяма литературна награда на СУ (2005), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество (2006), Награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007), Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН (2011), Награда за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. - за принос към българската култура и разбирателството между нациите (2013).
Контекстно търсене:
Всички изписвания; Петров, Валери; Petrov, Valeri; Petrow, Waleri; Petrov, Valeri Nisimov; Petrov, Valery; Petrov, Valeri Nisimov; Petrov, Valeri Nisimov; Petrow, Valeri