(1929 - 2009)

Вера Мутафчиева е родена в София. Завършва история в Софийския университет; през 1958 г. защитава дисертация „Феодалната рента в Османската империя, XV–XVI век“, а от 1978 г. е доктор на историческите науки (след защита на дисертацията „Кърджалийско време“). Работи в БАН в Института по история, Института за литература, Института по балканистика, Института по демография. Основател и директор е на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978-1980); директор е на Българския изследователски институт в Австрия (1980-1982). Вера Мутафчиева е заместник-председател на БАН (1993-1996), председател на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998), създател и председател на Издателския съвет на Националния дарителски фонд „13 века България” (1998-2009), член на Управителния съвет на Фонда (1997-2005).

Автор е на множество исторически романи, между които най-популярни са: „Летопис на смутното време“ (1965-1966), „Случаят Джем“ (1967), „Последните Шишмановци“ (1969) „Рицарят“ (1970), „Белот на две ръце“ (1973), дилогията „Алкивиад Малки“ (1975) и „Алкивиад Велики“ (1976), „Предречено от Пагане“ (1980), „Аз, Анна Комнина“ (1991). Писател и историк османист, В. Мутафчиева издава есеистичини, научно-популярни и художествени книги, посветени на Българското възраждане („Процесът 1873“, 1972; „Книга за Софроний“, 1978; „Образ невъзможен. Младостта на Раковски“, 1983 и др.), които преобръщат множество клиширани представи за българската история и култура на периода. Тя е автор на пиесите „Пътят” и „Процесът”; сценарист е на суперпродукцията „Хан Аспарух” (1981), както и на филма „Непълнолетие” (1980). Публикува сборник с интервюта („Засега”, 2004), а от 90-те насетне издава и мемоаристика: „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“, „Бивалици“ (3 части), „Не/бивалици“.

Носител е на множество престижни награди: Международна награда "Готфрид фон Хердер" (за цялостно творчество, 1980), „Златната роза“ на кинофестивала във Варна (за сценария на „Хан Аспарух“), споделя Димитровска награда със създателите на същия филм (1982), Орден "Кирил и Методий" — I степен (1989), орден "Стара планина" – I степен (1999), Почетен знак с лента „Марин Дринов“ на БАН (1999), Награда на Българо-германския форум – за принос в утвърждаването на гражданското общество в България и за развитието на българско-германските отношения (2000), държавната награда „Паисий Хилендарски“ (2000), Национална награда "Иван Николов" за цялостно творчество (2003), Национална литературна награда „Иван Вазов“ (2005), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005) и др.

Контекстно търсене: