(1902 - 1966)

Светослав Минков е роден в Радомир. Средното си образование завършва в София. Учи във военното училище във Вайскирхен (Австрия), следва славянска филология в Софийския университет. През 1922-1923 г. учи в Търговско-стопанската академия в Мюнхен. Работи като библиотекар (1924-1925) в Народната библиотека. Дипломатически служител е в българската легация в Токио (1942-1943). След 9-ти септември 1944 г. работи като коректор във в. „Работническо дело” (1944-1945), редактор във в. „Отечествен фронт” (1946), в Българската кинематография (1952-1954). Той е главен редактор (1954-1956) и редактор (1956-1962) на издателство "Български писател". Първата си творба ("Биномът на Нютон") Св. Минков публикува в сп. "Българан" през 1920 г.

Св. Минков издава сборници с диаболични разкази: „Синята хризантема” (1922), „Часовник” (1924), „Огнената птица” (1927), „Игра на сенките” (1928), „Къщата при последния фенер” (1931). През 1933 в съавторство с Константин Константинов публикува романа гротеска „Сърцето в картонената кутия”. В сборниците със сатирични разкази от 30-те години („Автомати” 1932; „Дамата с рентгеновите очи” 1934; „Разкази в таралежова кожа” 1936) писателят разгръща в много широк тематичен диапазон различни естетически версии на смешното. Св. Минков е автор и на пътеписи („Другата Америка” 1938; „Империя на глада” 1952 и др.), на очерковата книга „Мадрид гори” (1936), на изследването „Японската литература. Начало, развитие, представители” (1941), на книги за деца и др. Превежда романите „Голем” и „Белият доминиканец” на Г. Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада.

Прозата на Св. Минков експериментира с естетиката на абсурда, но и с обратите между фактично и фикционално, между културно близкото (своето) и отдалечно непознатото (чуждо) битие.

Носител е на международната награда за мир „Нескьо”.

Контекстно търсене: