(1895 - 1925)

Гео Милев (Георги Касабов Милев) е роден в Раднево, Старозагорско. Учи в старозагорската гимназия, следва романска филология в Софийския университет, слуша лекции по философия, литература и театрално изкуство в Лайпциг, където пише дисертация върху творчеството на Рихард Демел. След престой и в Лондон се завръща в България (1915). Мобилизиран е; през 1917 г. край Дойран е тежко ранен в главата и изгубва едното си око. В периода 1918-1919 г. се лекува в Берлин. Следи тенденциите в актуалния литературен живот, свързва се с представители на немския ляв експресионизъм и публикува в списанията им „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“. В София издава списание „Везни“ (1919–1922, през 1923 г. – алманаха „Везни”) – трибуна на символизма и експресионизма в България. През 1924 г. започва да издава сп. „Пламък” и публикува поемата си „Септември”, заради която по силата на Закона за защита на държавата е осъден на година затвор. Брутално убит, Г. Милев се води „в неизвестност” десетилетия наред. Останките му са разпознати при разкопаването на масов гроб на жертви на десния терор от 1925 г.

Гео Милев е творец с многопосочни изяви: той е поет, издател, журналист, литературен критик, режисьор, преводач. През 1913 г. в сп. „Листопад“ се появяват неговите „Литературно-художествени писма от Германия“. През 1914 г. печата статията манифест „Модерната поезия” (в сп. „Звено”) и пише „Панихида на поета П.К. Яворов”. Година по-късно започва да издава своите „лирически хвърчащи листове”, представящи на българските читатели Маларме, Демел, Верхарн, Верлен и Ницше. През 1918 г. публикува студията „Театрално изкуство”; през 1920 г. поставя пиесата „Мъртвешки танц” на сцената на Народния театър. Ред статии на Гео Милев са програмни за развитието на българския авангардизъм. Автор е на книгите „Антология на жълтата роза” (1919), „Кръщение с огън и дух” (1923), „Антология на червената роза” (1924, с предговор „Кратка история на българската поезия”), „Жестокият пръстен” (1920), „Иконите спят. Пет варианта на народни песни”, на цикъла „Експресионистично календарче за 1921 година” и поредицата „Грозни прози”. Поемите му „Ад”, „Ден на гнева” и „Септември” са сред най-представителните текстове на българския експресионизъм. Г. Милев превежда класически и модерни творци, автор е и на кратки портрети на български и европейски писатели.

Гео Милев осъществява прехода от символизъм към експресионизъм в българската литература. Всяка негова публикация се стреми да постигне актуален диалог между българския и европейския културен живот. Делото му засяга не само словото и книгата, но и театъра, живописта, дори музиката и младото тогава кино.

Контекстно търсене: