(1834 - 1879)

Каравелов е роден в Копривщица. Учи в училището на Найден Геров в Пловдив, по-късно слуша лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Русия сътрудничи на списание „Братски труд” и на ред руски периодични издания (кореспондент е на руски вестници и когато е в Белград и Нови Сад). От 1869 г. се установява в Букурещ. Издава „Свобода” и „Независимост” – вестници с голямо влияние сред революционната емиграция. В Румъния оглавява Българския революционен централен комитет; след гибелта на Васил Левски идейните му позиции се променят – Каравелов започва да издава просветителското списание „Знание”, научно-популярни книги и сборници.

Дебютира като белетрист в Русия (1860). В Москва издава „Памятники народного быта болгар“ (1861), както и сборника „Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы“ (1868; тук са включени творбите „Войвода“, „Неда”, „Дончо”, „Сирото семейство”, „Турски паша”, „Българи от старо време“ и др.).

В периода 1868–1869 в Белград публикува на сръбски език няколко повести и разкази; в Сърбия пише и книгата си със спомени „Из мъртвия дом” (1871). В Букурещ (от 1869-та насетне) Каравелов продължава да издава свои прозаически произведения (от тях особено популярна става повестта „Маминото детенце“). Автор е и на стихотворения, на многобройни фейлетони, както и на литературна критика.

Поет, белетрист, енциклопедист, журналист, етнограф, революционер, Л. Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането.

Контекстно търсене: