Георги Господинов
(1968 - )
Роден е в Ямбол. Завършва специалността „Българска филология” в Софийския университет. През 2005 г. защитава дисертация на тема „Поезията на Вапцаров в медиакултурния контекст на 30-те и 40-те години на ХХ век”.

Автор е на книгите „Лапидариум” (1992), „Черешата на един народ" (1996), “Естествен роман” (1999), “И други истории” (2001), “Писма до Гаустин” (2003), “Балади и разпади” (2007), “Апокалипсисът идва в 6 вечерта” (2010), “Физика на тъгата” (2012), “Невидимите кризи”(2013), „И всичко стана луна” (2013), както и на над 300 публикации в периодиката. Съавтор е в две от изданията, белязали особено силно естетическата атмосфера на 90-те години в България: "Българска антология. Нашата поезия от Герова насам” (1998) и "Българска христоматия" (1995). Като изследовател и културолог го утвърждават „Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век” (2005) и публикуването през 2006 г. „Инвентарна книга на социализма” (в съавторство) и „Аз живях социализма. 171 лични истории” (съставителство, редакция и предговор). Широка международна популярност му носят преводите на „Естествен роман” и „Писма до Гаустин”.



Георги Господинов е носител на множество национални награди, между които: Годишна награда “Икар” на Съюза на артистите в България за най-добър драматургичен текст – за пиесата “D.J.”(2004), “Златно перо” за принос към българската култура (2004), Национална награда за литература „Христо Г. Данов” (2012), Национална награда „Цветето на Хеликон” за най-продавана българска книга (2012), Национална награда за най-добър български роман (2013) и др. През 2008г. печели едногодишна стипендия/ residence на Немската академична служба за обмен (DAAD, Berliner Künstlerprogramm).
 

Контекстно търсене:
Всички изписвания; Господинов, Георги; Gospodinov, Georgi