Дора Габе
(1888 - 1983)
Дора Габе е родена в с. Харманлък, Добричка област. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Сред учредителите е на Българо-полския комитет (1922), също на Българския ПЕН-клуб (1927), чиято дългогодишна председателка е. Съветничка е по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка е на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете. Дебютира в кръга на Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Боян Пенев. Авторка е на стихосбирките „Теменуги” (1908), „Земен път” (1928), „Лунатичка” (1932), „Почакай, слънце!”(1967), "Невидими очи" (1970), "Сгъстена тишина"(1973), "Глъбини"(1976), „Светът е тайна" (1982). Публикува и разкази, пътеписи, есеистика, импресии, критически и споменни текстове.

Дора Габе има значителен принос в литературата за деца: автор е на много сборници с разкази, повести, приказки, стихове и залъгалки за невръстните, редактор е на поредицата „Библиотека за най-малките“ и на детското списание „Прозорче“. Превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки .

Дора Габе е едно от най-ярките женски присъствия в българската литература.
 

Контекстно търсене:
Всички изписвания; Габе, Дора ; Gabe, Dora