(1898 - 1966)

Димитър Талев е роден в гр. Прилеп. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля (1920), следва (по един семестър) медицина и философия в Загреб и Виена (1920–1921). Завършва българска филология в Софийския университет (1925). Коректор, редактор и главен редактор е на в. „Македония”. Сътрудничи на в. „Зора”; заедно с Йордан Бадев води литературния отдел на изданието от 1938 до 1944 г. Деветосептемврийски преврат от 1944 г. е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945), отново е арестуван през октомври 1947 и е въдворен на работа в мина Перник до февруари 1948 г. Семейството му е изселено от София в Луковит, където през следващите 10 години, в условията на обществена изолация, Талев създава някои от най-значимите си романи. В края на 50-те – началото на 60-те години е реабилитиран и се посвещава на литературна дейност.

През първата половина на 1920-те Талев публикува във вестници и списания социално ангажирана проза. През това и следващото десетилетие се ориентира към излизащия в България македонския периодичен печат, в който обнародва разкази, пътеписи, очерци, легенди, импресии, множество публицистични материали. Сред най-известните му книги от този период са: „Златният ключ” (1935, разкази), „Старата къща” (1938, разкази), „На завой” (1940, роман), „Гоце Делчев” (1942, биографичен очерк), „Град Прилеп. Борби за род и свобода” (1943, историко-географско описание) и др. Романите, които му създават славата на „последния български възрожденец” и му спечелват любовта на националната читателска аудитория, са публикувани през следващите две десетилетия: „Железният светилник” (1952), „Илинден” (1953), „Кипровец въстана” (1954), „Преспанските камбани” (1954), трилогията „Самуил, цар български (1958-1960), „Хилендарският монах” (1962), „Гласовете ви чувам” (1966).

Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата” и „Народен деятел на културата”, лауреат е на Димитровска награда (1959), а е и народен представител в V-то (31-то) Народно събрание.

Голямата тема в Талевото творчество е съдбата на Македония; четирилогията „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден”, „Гласовете ви чувам” е сред представителните текстове на т.нар. „голяма епическа вълна” в българската литература след 1944 г.

Контекстно търсене: