(1863 - 1897)

Алеко Константинов е роден в Свищов. Първоначално учи при частни учители, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885). След завръщането си в България е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия в Софийския апелативен съд (1890–1892), адвокат на свободна практика. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893). Развива активна обществена дейност. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (1895). Член е на Демократичната партия начело с Петко Каравелов (1896); участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. "Знаме" от създаването му (1894). Убит е при политически атентат.

Автор e на пътеписа „До Чикаго и назад” (1894), както и на пътеписи, представящи българските маршрути на писателя, на книгата „Бай Ганьо - невероятни разкази за един съвременен българин” (1895), на разкази и на десетки фейлетони. Превежда произведения на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, Молиер, Фр. Копе, В. Сарду и др.

„Бай Ганьо” е сред най-важните за българската култура книги. Тази Алекова творба провокира в родината си неприключил и до днес дебат за характеристиките на „българското” и за причините „то” да е такова, каквото е.

Контекстно търсене: