(1850 - 1921)

Вазов е роден в Сопот, където получава първоначалното си образование; учи и в Калофер при Ботьо Петков, както и в Пловдивската гимназия. От началото на 80-те години на ХІХ в. живее в Пловдив. Свързва името си с някои от важните издания на десетилетието – сп. „Наука“, сп. „Зора“, „Българска христоматия“ (за „Зора“, в. „Народний глас“ и „Българска христоматия“ работи заедно с Константин Величков). След Съединението (1885) емигрира в Одеса заради преследвания спрямо русофилите (1887-1888). Когато се завръща в България, се установява в София, където започва да издава литературния месечник „Денница” и отново се занимава се с политика. През 1897-1899 г. е министър на народното просвещение в правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот. Предложен е за Нобелова награда за литература от проф. Иван Шишманов.

Национален класик, Иван Вазов развива всички жанрови области в българската литература. Той е автор на множество лирически сборници с патриотически, социалнокритични, пейзажни, интимни, хумористични стихотворения. Създава поеми („Грамада” е най-известната сред тях); автор е на значително количество разкази, повести (особено популярни са повестите „Немили – недраги” и „Чичовци”) и романи („Под игото”, „Нова земя”, „Казаларската царица”, „Светослав Тертер”); публикува пътеписи, драми, комедии, литературно-критически бележки, публицистични текстове; изявява се като преводач. Цикълът „Епопея на забравените“ (1881-1884), ярка изява на българската патриотична лирика, му осигурява много висока популярност сред българската читателска аудитория, а романът „Под игото” го превръща в автора, чиито юбилейни чествания прерастват в национални тържества и чието име неотменно се свързва с титлата Патриарх на българската литература. Романът „Под игото” е и първото българско произведение, преведено за по-малко от десетилетие след написването му на множество европейски езици (английски, френски, шведски, полски, хърватски, унгарски, румънски, датски и др.).

Творчеството на Иван Вазов и до днес остава най-внушителното индивидуално дело в рамките на българската художествена словесност.

Контекстно търсене: