(1919 - 2002)

Николай Хайтов е роден в родопското село Яврово. Завършва гимназия в Асеновград и Лесотехнически институт в София. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“; очерците му за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. влизат в неговата първа книга „Съперници“ (1957). От 1959 е член на Съюза на българските писатели; работил е като редактор във в. „Народна култура” и сп. „Наша родина“, като главен редактор на сп. „Родопи”. Секретар (1966-1968) и председател (1993-1999) на Съюза на българските писатели, председател на Столичния съвет на културата (1975-1977); Хайтов е избран и за академик от БАН (1997).

Автор е на разнообразни по жанр и тематика творби – на повече от десет пиеси, на стотици публицистични текстове, рецензии, бележки, на разкази, краеведски и биографски проучвания. Някои от най-популярните му книга са „Шумки от габър“ (1965), „Диви разкази“ (1967), „Бодливата роза“ (1975), „Гробът на Левски“(1987), „Дневници (1988-1990)“, „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно), „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно). Сценарист е на игралните филми „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Дърво без корен”, „Орисия”, „Капитан Петко войвода“ и др.

През 1976 г. печели първа награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“, на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000.

Контекстно търсене: