(1885 - 1960)

Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) е роден в Стара Загора. Завършва търговска гимназия в Свищов, следва литература в Лозана (1905-1906). Литературни и лични приятелства го свързват с Димчо Дебелянов, Владимир Василев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов. През 1909 г. заминава за Париж, където учи търговски науки със стипендия на Министерството на търговията; оттук изпраща ред стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в периодиката. 14 негови стихотворения са включени в прословутата „Антология на българската поезия. От Вазова насам”, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов (1910). През 1914 г. участва с лирика, преводи и критика и в петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. „Звено“. От началото на 1920 г. е редактор и сътрудник на Владимир-Василевото сп. „Златорог“. В периода 1921-1924 г. Лилиев работи над историческа библиография за българския стопански живот през вековете във Виена и Мюнхен, откъдето осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. Автор е на книгите „Птици в нощта” (1918, 1919), „Лунни петна”(1922), на антологичната книга „Стихотворения” (1931), както и на цикъла „При морето” (1934), отпечатан в сп. „Златорог”. Като драматург в Народния театър (1924-1926 и от 1934 г. насетне) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Превежда за нуждите на репертоара текстове на европейската класическа и съвременна драма (Шекспир, Корней, Метерлинк, Хуго фон Хофманстал, Юго, Алексей Толстой, Ибсен и др.).

Лириката на Лилиев е представителна за естетическите търсения на българския символизъм.

Контекстно търсене: