Константин Павлов
(1933 - 2008)
Константин Павлов е роден в с. Витошко, Пернишко. Следва право в Софийския университет. Редактор е в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), във в. „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година става член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. – член и на Съюза на българските писатели.

Автор е на лирика, пиеси, сценарии. Творчеството му е представено в книгите „Сатири” (1960), „Стихове” (1965), „Стари неща” (1983), „Появяване” (1989), „Агонио сладка” (1991), „Убийство на спящ човек” (1992), „Елегичен оптимизъм” (1993), „Репетиция за гала танц. Избрано” (1994), „Спасение” (1995), „Спомен за страха” (1998), „Отдавна...” (1998), „Записки.1970-1993” (2000), „Надпяване” (2002). Игралните филми по негови сценарии са с неконвенционален естетически облик („Спомен за близначката”, 1976; „Чуй петела”, 1978; „Илюзия”, 1980; „Бяла магия”, 1982; „Масово чудо”, 1984; „Зла памет”, 1985; „Без драскотина”, 1986; „Селцето”, 1989; „Нeщо във въздуха”, 1989; „Съдбата като плъх”, 2001).

Носител е на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
 

Контекстно търсене:
Всички изписвания; Павлов, Константин; Pavlov, Konstantin; Pawlow, Konstantin ; Pavlov, Konstantin Mircev; Pavlov, Konstantin; Павлов, Константин