Любомир Левчев
(1935 - )
Любомир Левчев е роден в Троян. Завършва специалност „Библиография и библиотекознание“ на Софийския университет. Работи като литературен редактор в Радио София и като гл.редактор на в. "Литературен фронт" (1970-72). Председател е на СБП (1979-88). Автор е на десетки лирически книги, сред които: „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957), „Завинаги. Стихотворения“ (1960), „Позиция. Стихотворения“ (1962), „Обсерватория. Стихотворения“ (1967), „Стрелбище. Стихотворения“ (1971, 1974), „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973, 1975), „Свобода. Стихове“ (1974), „Откъс. Стихове“ (1980), „Метроном. Стихове“ (1986), „Седмата смърт. Стихове“ (1989), „Небесен срив. Стихотворения“ (1996), „Пръстен от пръст“ (1999), „Селена“ (2001), „Вечерен акт“ (2003), „Пепел от светлина“ (2005), „Кон със зелени крила“ (2009), „Капризната игра на времената“ (2010) и др.

Левчев е и романист, есеист, мемоарист: „Поетическото изкуство“ (1986), „Убий българина. Роман“ (1988), „Ти си следващият“ - роман (2001), „Размисли за орфизма“, „Писма от Ада. Есета“.(2008), „Панихида за мъртвото време“ (2011).

Носител е на орден „Стара планина” – първа степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“ (2006), Националната награда „Христо Г. Данов” за цялостно творчество (2008), на международните „Златен медал за поезия” на Френската академия и носител на званието „Рицар на поезията” (1985), медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985), наградите „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986), Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), на наградата на американската фондация „Уилям Мередит” за цялостен принос към културните процеси в България (2013).
 

Контекстно търсене:
Всички изписвания; Левчев, Любомир ; Levčev, Ljubomir ; Lewtschew, Ljubomir ; Levchev, Liubomir; Levchev, Lyubomir; Levcev, Ljubomir Spiridonov