(1930 - )

Антон Дончев е роден в Бургас. Завършва гимназия във Велико Търново и право в Софийския университет. Академик на БАН. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“ (1964). Романът има 22 издания на български език, преведен е на 30 езика с над 2 млн. тираж, има 33 чуждестранни издания. Антон Дончев е автор още на книгите „Пробуждане“ (1956), „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“ (1961), „Девет лица на човека“ (1980), „Николай Рьорих“ (1981), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“(1981–1984), в 4 тома, „Странният рицар на свещената книга“ (1998), „Легенди за двете съкровища“ (1998), „Трите живота на Кракра“ (2008). Автор е и на разкази, статии, филмови сценарии.

Антон Дончев е носител на множество български и международни награди, сред които орден „Стара планина“, първа степен (2003), орден „Полярна звезда“, първа степен, Швеция (2003), Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски” (2004), наградата „Марин Дринов“ с лента, почетен знак на БАН, литертурните награди „Иван Вазов”, „Йордан Йовков”, „Добри Чинтулов”, „Рачо Стоянов”, „Димитровска награда”, „Балканика“ – награда за литература на балканските народи на Международна фондация „Балканика“ и др.

Контекстно търсене: