(1909 - 1965)

Димитър Димов е роден в Ловеч. Учи в Първа мъжка гимназия в София, а после във Ветеринарномедицинския факултет към Софийския университет. През 1953 г. става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“, София. От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми на вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели.

Димитър Димов е автор на романите „Поручик Бенц” (1938), „Роман без заглавие” (недовършен, отпечатан през 1967 г.в сп. „Пламък”), „Осъдени души”(1945), „Тютюн” (1951/1954/1955), на разкази, пътеписи и пиеси („Жени с минало”, 1959; „Виновният”, 1961; „Почивка в Арко Ирис”, 1964).

Историята около романа „Тютюн” на Димитър Димов е сред най-показателните за културния климат в България по времето на тоталитаризма (писателят е принуден да преработи произведението си, за да удовлетвори изискванията на политическата конюнктура). Едва през 1992 г. романът излиза отново в първоначалния си вид – без добавките, направени от прозаика под натиска на догматичната критика.

Контекстно търсене: