(1887 - 1916)

Димчо Дебелянов е роден в Копривщица. Учи в Пловдивската мъжка гимназия, а след това в Юридическия и Историко-филологическия факултети на Софийския университет. Мобилизиран е по времето на Балканската война, от септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт. Пада убит в сражение край Демир Хисар на 2.X.1916г.

Първите печатани стихотворения на Дебелянов (1906) носят силни следи от влиянието на Пенчо Славейков. 1910 г.е повратна за поета (тогава двамата с Димитър Подвързачов издават „Българска антология”). Дебелянов и Подвързачов са в центъра на литературен кръг „Звено”, който през 1914 г. издава краткотрайното, но значимо списание „Звено”. В средата на „Звено” формират своя художествен хоризонт творци като Николай Райнов, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов, Людмил Стоянов, Гео Милев и др. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в книгата „Стихотворения” (1920). Сред най-известните му творби, включени в нея, са: „Черна песен”, “Nevermore”, „В тъмница”, „Спи градът”, „Пловдив”; военните му стихотворения; елегиите „Да се завърнеш в бащината къща”, „Аз искам да те помня все така”, „Помниш ли, помниш ли тихия двор”, „Под сурдинка”, поемата „Легенда за разблудната царкиня”, сонета „Пловдив”. Дебелянов е автор също и на хумористични творби, на проза, на рецензии. Изявява се и като преводач.

Димчо Дебелянов създава шедьоври на българския поетически елегизъм. Военната му лирика предопределя редица от естетическите избори на българската следвоенна поезия („предметност”, конкретност, опростяване на изказа).

Контекстно търсене: