(1914 - 1983)

Павел Вежинов (псевдоним на Никола Делчев Гугов) е роден в София. Отрано е с леви убеждения (дори е изключен от гимназия заради тях). След като получава средно образование като частен ученик, учи философия в Софийския университет (1939-1944). Заминава за фронта (1944), военен кореспондент е, редактира и в. „Фронтовак“. Зам.-главен редактор е на в. „Стършел“ (1951-1954) и сп. „Септември“ (1951-1954); от 1972 г. нататък е гл. редактор на сп. „Съвременник“. Заема високи административни постове в „Българска кинематография“ (1954-1972). От 1972-ра е член на Бюрото на Управителния съвет на СБП; народен представител е в VІІ-то Народно събрание. Умира в родния си град.

Вежинов започва да сътрудничи на левия литературен печат в началото на 30-те. Първият му сборник разкази („Улица без паваж“, 1938) изобразява всекидневието на бедните столични предградия. Текстовете от втория му сборник („Дни и вечери“, 1942) представят други лица на българската градска действителност. Пак с нея се занимават разказите на Вежинов от 60-те (сб. „Момчето с цигулката“, 1963; „Дъх на бадеми“, 1966). Градът – като характерен бит, като пространство на алиенирания човек – присъства и в представителните за белетриста повести и романи от 70-те и началото на 80-те години („Малките приключения“, „Самопризнание“, „Нощем с белите коне“, „Бариерата“, „Езерното момче“, „Везни“). В текстовете си, боравещи с фантастичния тип условност, Вежинов се опитва да интерпретира въпросите за произхода и развитието на съзнанието, за отношението между разум и интуиция, между наука и етика („Сините пеперуди“ 1968; „Гибелта на Аякс”, 1973; „Над всичко“, 1973; „Белият гущер”, 1977 и др.).

Преди тези свои творби белетристът създава и произведения, тематизиращи Втората световна война („Втора рота“, 1949, и др.) и антифашистката съпротива (повестите „В полето“, 1950; „Далечe от бреговете“, 1958; „Нашата сила“, 1958; романа „Звездите над нас“, 1966). След скандала около първия му роман („Синият залез“, 1947; обвиняват го в „упадъчност“, „фройдизъм“, „порнография“ и пр.) Вежинов дори пише за „социалистическото строителство и производство” („Сухата равнина“, 1952). Автор е също на хумористични разкази, пародии и фейлетони; на произведения със спортна тематика („Знамена над стадиона”, 1950, и др.), на криминални повести и романи („Следите остават”, 1954; „Произшествие на тихата улица”, 1960; „Голямата стъпка”, 1963; „Човекът в сянка”, 1965; „Прилепите летят нощем”, 1969; „Кутия за енфие”, 1973), на много сценарии, по които са снимани популярни навремето (преди 1989-та) филми („Следите остават”, „Дъх на бадеми”, „Тримата от запаса”, „Зарево над Драва”, „Бариерата” и др.).

Павел Вежинов е носител на някои от най-високите отличия в социалистическа България (орден „Народна република България” ІІ ст., 1964; звание „Народен деятел на културата”, 1970; звание „Герой на социалистическия труд”, 1974; орден „Георги Димитров”, 1974; Димитровска награда – няколкократно от 1950 до 1976-та).

Произведения на Павел Вежинов са превеждани на немски език от С. Готвалд, Е. Хартман, Х. Хербот, И. Хундсдьорфер, Х. Чакърова и Т. Тополов; на английски език – от Гр. Павлов и др.

Контекстно търсене: