(1936 - 2007)

Николай Кънчев е роден в с. Бяла вода, Плевенско. Следва българска филология в Софийския университет. От 1957 публикува в литературната периодика оригинални и преводни поетически произведения. Още първите му стихосбирки („Присъствие”, 1965 г. и „Колкото синапеното зърно”, 1968 г.) очертават рязкото различие на една нова за тогавашната българска лирика, абсурдистка и нонсенсова поетика. Въпреки продължителния отказ да бъде печатан (1968 - 1980) Н. Кънчев успява да издаде множество стихосбирки и да „бележи” няколко лирически десетилетия с яркия си поетичен талант: „Послание от пешеходец” (1980), „Нощен пазач на зората” (1983), „Вълни на вероятността” (1985), „Времето, раздадено на всички” (1989), „В гората има някой” (1990), „И междуочието да прогледа” (1991), „Балът на невинните” (1992), „Бялата акация от Бяла черква” (1994), „Галактизиране на празнотата”(1996), „Усмивката на Сфинкса” (1998), „Пътуването на митаря” (1999) и много други. През 2006 г. излизат неговите „Избрани стихотворения 1965-2006”.

Философската лирика на Н. Кънчев създава мост в българската поезия между класическите лирически модели на П. П. Славейков и Ат. Далчев, естетика на авангарда и постмодерните експериментаторски нагласи.

Н. Кънчев е превел „Антология на грузинската поезия”, антологията „Петима съвременни френски поети”, подготвил и публикувал заедно с литературния критик Светлозар Игов антологията „Петима съвременни сръбски поети”. Представил е в отделни книги със стихове френски, английски и полски поети.

Контекстно търсене: