Атанас Далчев
(1904 - 1978)
Атанас Далчев е роден в Солун. Учи в Първа мъжка гимназия в София. През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих „Залези“, публикуван в ученическия вестник „Фар“. Завършва философия и педагогика в Софийския университет (1927). Публикува стихотворения във „Вестник за жената” и в символистичното списание „Хиперион”, а през 1923 г. година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издава поетическия сборник „Мост“. В периода 1926-1927 г. сътрудничи на вестниците „Изток” и „Стрелец”. Далчев е участник в литературния кръг „Стрелец”.

За стихосбирката „Прозорец“ (1926) Далчев получава награда от Министерството на народното просвещение. Издава стихосбирките „Стихотворения” (1928), „Париж” (1930), „Ангелът на Шартр” (1943), „Стихотворения” (1965). Дългите периоди, през които не публикува лирика, му създават славата на сдържан, „мълчалив” и „пестелив” поет. Автор е на сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли „Фрагменти“ (1967). Преводач е от руски, френски, немски, испански и италиански.

Далчев е носител на Хердеровата награда на Виенския университет (1972), награден е със званието „Заслужил деятел на културата” (1974), а за приноса си към разпространяването на руската и съветска култура в България получава орден на Президиума на Върховния съвет на СССР „Знак почета” .

Създател на философски тип лирика, Далчев е сред авторите, задали тенденции в разгръщането на българската поезия. Цяла плеяда значими български поети (Ал. Геров, Ал. Вутимски, В. Петров, Ив. Пейчев, Н. Кънчев, К. Павлов и редица други) поддържат в творчеството си активен диалог с мотивите и образите, с философските концепции, с поетическия свят на Далчев.
 

Контекстно търсене:
Всички изписвания; Nakoivski, Atanas ; Nakowski, Atanas ; Наковски, Атанас