(1880 - 1937)

Йовков е роден в Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София, записва Юридическия факултет на Софийския университет. Учителства в различни добруджански села до 1912 г. Участва и в трите войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна); работи като редактор на армейски издания, като библиотекар и редактор на списанието на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Учителства във Варна (1920), дипломат е в българската легация в Букурещ (1920-1927), работи и като чиновник в Министерството на външните работи.

От 1902 до1911 г. публикува стихове в периодиката; първият му разказ „Овчарова жалба“ излиза през 1910 г. Най-значимите си военни творби събира в двата тома „Разкази“ от 1917 и 1918 г. Автор е и на повестта „Жетварят“ (1920), на още седем сборника с разкази (1926-1936), сред които особено известни са „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовския хан“, на романите „Чифликът край границата“ (1934) и „Приключенията на Гороломов“ (незавършен), както и на пиесите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“, „Милионерът“.

Творческият похват на Йовков синтезира реализъм и романтизъм; текстовете му споделят усет за проблематичното в традиционните ценности, за трагедийната природа на съществуването, за красотата като спасяваща и убиваща.

Контекстно търсене: