(1878 - 1914)

Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) е роден в гр. Чирпан. Завършва V гимназиален клас в Пловдив, работи като телеграфист в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. Редактор е на различни периодични издания, свързани с македонското революционно движение (с македонската кауза той се чувства обвързан до края на живота си; един от сподвижниците на Гоце Делчев е, както и негов пръв биограф; за живота на Яворов като четник в Македония разказва мемоарната му книга „Хайдушки копнения”, 1909).

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. През 1901 г. излиза първата Яворова стихосбирка „Стихотворения“; второто й издание от 1904 г. е с предговор от Пенчо Славейков (предговорът е показателен за естетико-оценъчните презумпции на модерниста Славейков). Яворов е работил и като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на обвързването му с театъра са неговите пиеси „В полите на Витоша“ (премиерата е през 1911) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). През 1907 г. излиза втората му стихосбирка („Безсъници“), а през 1910 г. – неговата антологична книга „Подир сенките на облаците”. След самоубийството на съпругата му Лора Каравелова (1913) поетът стреля в слепоочието си, но не умира, а загубва зрението си; обвиняват го като убиец на Лора. Изоставен почти от всички и полусляп, Пейо Яворов се самоубива на 29.10.1914.

За българската култура и биографичната история, и лириката на Яворов имат изключителен смисъл. Късният Яворова се възприема като предтеча (или родоначалник) на българския символизъм, а и като един от най-силните български автори на философска лирика.

Контекстно търсене: