(1919 - 1997)

Александър Геров е роден в София. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет. В началото на 1944 г. е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи като редактор в радио „София”, в сп. „Киноизкуство”, във в. „Кооперативно село”, в редакция „Фокус” към Българска кинематография и в издателство „Български писател”.

През 30-те години Геров е член на редакцията на в. „Ученически подем” и в. „Звън” – ученически издания, където работи в средата на Валери Петров, Николай Райнов, Александър Вутимски. През 1938 г.участва в сборника „Праг”, в който са поместени и стихове на Вутимски. Автор е на стихосбирките „Два милиарда” (1942), „Стихотворения” (1949), „Най-хубавото” (1958, 1970), „Приятели” (1965), „Златни пантофки” (1966), „Прашинки" (1973), „Внезапни стихотворения” (1986).

Александър Геров е един от представителите на поколението поети на 40-те години – типичен градски поет с остро чувство за пределно конкретното и малките прости неща, с копнеж към сродяване със земята и вселената, с усет за чудесното.

Контекстно търсене: