Виртуална библиотека 'Иван Шишманов' - Каталог
| Акаунт: потребителска парола: | Вход | или се регистрирайте | |
Елин Пелин
(1877 - 1949)
Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден в Байлово, Софийско. Учи в родното си село, както и в София, Златица, Панагюрище, Сливен. Работи в Университетска библиотека и Народна библиотека в София (1903-1916), уредник е на музея „Иван Вазов” (1924-1944). Редовен член на БАН, председател на Съюза на писателите (1940). Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (1902–1903), участва в редактирането на в. „Българан“ (1904–1909), сп. „Слънчоглед“ (1909), в. „Развигор“ (1921–1927, 1937), редактор е и на детски периодични издания.
През 1904 г. излиза първата му книга „Разкази“; вторият й том се появява през 1911 г. Българското село е предмет на изображение и в повестите му „Нечиста сила” (1909), „Гераците”(1911), “Земя” (1922). Негови хумористични текстове са събрани в книгите „Пепел от цигарата ми” (1905); „Китка за юнака“ (1917), „Пижо и Пендо“ (1918), „Аз, ти, той” (1936). Импресиите и есеистичните късове от „Черни рози“ (1928) представляват опит за философско осмисляне на действителността; най-сполучливо Елин Пелин реализира тези свои търсения в сборника „Под манастирската лоза” (1936). Автор е на романите за деца и юноши „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), както и на много стихотворения, поеми, басни, приказки и разкази за малките читатели.
Формиран изцяло в духа на реалистичната проза от 80-те и 90-те години на XIX в., Елин Пелин е наричан „майстор на късия разказ“. Той пресъздава особено убедително драмите на класическата българска патриархалност, постепенно подменяна от „новата нравственост“ на ХХ век.
През 1904 г. излиза първата му книга „Разкази“; вторият й том се появява през 1911 г. Българското село е предмет на изображение и в повестите му „Нечиста сила” (1909), „Гераците”(1911), “Земя” (1922). Негови хумористични текстове са събрани в книгите „Пепел от цигарата ми” (1905); „Китка за юнака“ (1917), „Пижо и Пендо“ (1918), „Аз, ти, той” (1936). Импресиите и есеистичните късове от „Черни рози“ (1928) представляват опит за философско осмисляне на действителността; най-сполучливо Елин Пелин реализира тези свои търсения в сборника „Под манастирската лоза” (1936). Автор е на романите за деца и юноши „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), както и на много стихотворения, поеми, басни, приказки и разкази за малките читатели.
Формиран изцяло в духа на реалистичната проза от 80-те и 90-те години на XIX в., Елин Пелин е наричан „майстор на късия разказ“. Той пресъздава особено убедително драмите на класическата българска патриархалност, постепенно подменяна от „новата нравственост“ на ХХ век.
