(1848 - 1876)

Христо Ботев е роден в Калофер. Учи в Карлово и Калофер, а впоследствие – в гимназия в Одеса. През 1867 г. емигрира в Румъния, където издава вестниците „Дума на българските емигранти“, „Будилник”, „Знаме”, „Нова България” (сътрудничи и в Каравеловите „Свобода“ и „Независимост“). През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ (изданието е обявено за „книжка първа“; „книжка втора“ не се появява).

Ред Ботеви лирически произведения са ключови творби за националния литературен канон („Майце си”, „На прощаване”, „Елегия”, „Делба”, „До моето първо либе”, „Хайдути (Баща и син)”, „Борба”, „Хаджи Димитър”, „В механата”, „Моята молитва”, „Обесването на Васил Левски”). Христо Ботев е автор и на сатирични стихотворения, фейлетони, политически статии; изявява се също като преводач. Загива през 1876-та като предводител на чета, влязла в България (от Румъния през Дунав) с цел да помогне на въстаналите срещу османската власт българи.

Национален герой, революционер, публицист и поет, Христо Ботев е едно от най-ярките явления в историята на българския дух. Неговите стихотворения представляват нов художествен етап не само във Възрожденската, но и изобщо в българската национална литература.

Контекстно търсене: