Елисавета Багряна
(1893 - 1991)
Eлисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Белчева) е родена в София; тук завършва гимназия (1910); учителства в с. Афтане, Бургаско (1910-1911), следва славянска филология в Софийския университет (1911-1915), учителства във Враца и Кюстендил (1915-1919). Литературни приятелства я свързват с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Повдързачов, Хр. Яснов, Й. Йовков. За житейската и творческата й съдба са от особено значение и отношенията й с български интелектуалци и творци като Б. Пенев и М. Вълев.

За първи път печата лирика през 1915 г.; от 1921 г. насетне (живеейки отново в София) сътрудничи в ред периодични издания. Първата й поетическа книга „Вечната и святата” излиза през 1927 г.; издава и стихосбирките „Звезда на моряка” (1932), „Сърце човешко” (1936), „Пет звезди” (1953), „От бряг до бряг” (1963), „Контрапункти” (1972), „Светлосенки” (1977), „На брега на времето” (1983). Прави опит в драматургията в съавторство с М. Вълев (пиесата „Госпожата”, 1938), пише за деца, превежда, редактира. Номинирана е за Нобелова награда за литература.

В български контекст творчеството и личностната съдба на Багряна съвместно изграждат образа на жената поет, живееща с мига и вечността, подчинението и бунта, родината и света.
 

Контекстно търсене:
Всички изписвания; Bagrjana, Elisaveta ; Bagrjana, Elisaweta; Bagriana, Elisaveta; Bagryana, Elizaveta; Багряна, Елисавета ; Bagryana, Elissaveta